Plus que tout
C'est comme ça que tu voulais l'aimer
Rien que nous
Tu lui disais pour la faire rêver
Après tout
Lui mentir ne t'as pas servis
Tu es là tout seul le coeur désuni
Pour toujours
Douceur, tendresse elle t'avait juré
Par amour
Elle s'était donnée
Sans détour
Elle voulait t'aimer
Ça t'faisait peur
Ces overdoses de bonheur

Dire
Que tu réalises à ton tour
Que vivre sans elle, c'est l'enfer tous les jours
Libre tu te prends à tout détester
Même cette liberté
Tu te sens emprisonné
Dire
Que tu regrettes à n'en crever
C'est pire tu t'accuses d'avoir mal aimé
Dire que tout semblait parfait
Tu voudrais courir, la ratrapper

Dire encore
Que ses yeux désarmants
Vibrent fort
Dans tes rêves noirs et blancs
Vivre alors que tout s'éclaire trop tard
Vivre fort comme s'il restait de l'espoi


(c) Lara Fabian

Повече от всичко искаше
така да я обичаш.
„Само ние“ казваше
и да мечтае ти я караше.
А в края
да я лъжеш за нищо не ти послужи.
Сега си тук с разцепено на две сърце.
Завинаги
топлина и нежност ти беше обещала тя.
И от любов
тя себе си отдаде
без остатък.
Тя искаше да те обича.
Но ти се плашеше от
тези свръхдози щастие!

Сега кажи...
разбираш ли самия ти
че да живееш сам без нея
е ада всеки ден.
Свободен, а усещаш
омразата към всичко.
Дори и в свободата си затворник.

Кажи
не съжаляваш ли до смърт?
Или дори по-зле, обвиняваш се че си обичал лошо!
Кажи, нали всичко изглеждаше перфектно?
Би ли искал да се затичаш, да я настигнеш...

Кажи сега,
че очите й обезоръжаващи
все още с трепет пълнят
черно-белите ти сънища.
Да живееш така, когато за обяснения е твърде късно.
Да продължиш да живееш сякаш още
има надежда.